Има цял океан от езикови различия (плюс действителен физически океан) между двата главни англоезични играчи в света – САЩ и Англия.

Ако изучаваш английски език в Лондон и искаш да знаеш какво прави изказа ти различен от изказа на приятелите ти в Ню Йорк, ето какво трябва да знаеш:

1. Американският английски всъщност е по-стар

Това не е нещо, което трябва да натриваш в носовете на англичаните, защото те са в основата Америка да е това, което е днес. Когато първите заселници отплавали от Англия за Америка, те взели със себе си езика на обикновения човек. Характерно за него е било отчетливото произнасяне на звука „р“ или така нареченото ”Rhotic speech’’.  По същото време заможните жители на южните градове на Великобритания искали да се отличат от всички останали в своя изказ и започнали да променят речта си, произнасяйки звука „р“ по-меко. Така например ”зима” се превръща от “win-terr” в “win-tuh“.

Разбира се, всички останали искали да подражават на високата класа и така този нов изказ, който британците днес наричат ​​„Получено произношение“ (Received Pronunciation), започнал да се разпространява в цяла Южна Англия. Това обяснява и защо на много места извън южната част на Англия продължават да имат регионални акценти. Някои хора смятат, че ако говориш английски от Лондон, звучиш ”по-луксозно”. 

2. В британския английски има френско влияние

Френският е повлиял на английския език много повече, отколкото англоговорящите биха искали да признаят. Още през 11-ти век, когато Уилям Завоевателя нахлува в Британия, той носи със себе си френския и го превръща в езика, използван в училища, съдилища, университети. Той става езика на висшата класа. Въпреки че не се използва дълго, видимо променя тогавашния английски език. 

Няколко века по-късно, през 1700-те френският отново става модерен и в Обединеното започват да се използват френски думи и правопис. Разбира се, по това време американците вече са през Атлантическия океан и въобще не взимат участие в тази тенденция. Ето защо британският английски има по-голяма лингвистична прилика с френски, отколкото американският.

3. Американският правопис е опростен като форма на протест

Първите американски и британски речници са много различни.  Те били съставени от различни автори с две много различни гледни точки за езика. Английският речник е бил съставен от група учени от Лондон, които искали да съберат на едно място всички английски думи.

Първият американски речник пък е дело на лексикографа Ноа Уебстър. Уебстър искал американският правопис не само да бъде по-ясен, но и да се различава от британския, като по този начин демонстрирал независимостта на Америка от Великобритания. Той премахва писането на ”-u” в думи като colour и honour, които произлизат от френски, за да ги направи color и honor. Друга популярна промяна е наставката ”-ise”, която в американския се превръща в „-ize”, доближавайки произношението до реалното изписване на думата.

4. В американския английски се пропускат цели думи 

Понякога изказът в американския английски език няма никакъв смисъл за тези, които използват британски английски. Така например понякога  американците премахват цели глаголи от едно изречение. Ако попитате американец дали иска да отидете на пазар, вероятно е да получите отговор I could (Може). Ако попитате същото нещо англичанин, той ще ви каже I could go (Може да отидем).

5. Двата вида английски език са заимствали думи от различни езици

Ясно е, че британският и американският английски са се развили по различен начин, основно поради различните културни влияния и заимстването на различни думи. Това се забелязва особено при думи, свързани с кулинарията. Например думата кориандър на британски е coriander (от френски), а на американски cilantro (от испански). Патладжан на британски е aubergine (от арабски). На американски eggplant описва формата на този зеленчук, а именно като яйце. 

Примерите и различията са много, но най-важното нещо е, че без значение кой английски използваш и къде, няма да останеш неразбран. 

Започни да учиш английски с BELL.bg!